Доматът, моя приятел

                С огромна радост започвам да пиша първата статия на сайта мащерка.ком, а тя е именно за домата.
Първата ми асоциация, която ми идва на ум е шопската салата – едно типично българско ястие, салата с краставици, чушка, сирене, магданоз, лук и вече споменатия ни, така скъп ДОМАТ. Може би много от вас не предполагат, че той идва у нас чак към края на 19век. Първоначално бива използван само зелен, за туршия. Сигурно се питате защо?! Вероятно, защото след като е открит в Америките, червеният му цвят се смята за отровен от колонизаторите.

                Та, през 50-те години на 20ти век, „Балкантурист” стига до изобретяването на продукта „шопска салата”. Доста късно, не мислите ли ?! Но нека се върнем към домата и производството му –  в световен мащаб възлиза на милиони тонове – много от вас биха предположили, че най – голям дял в това има Испания, все пак кой друг, ако не те – които имат фестивал на домата „Томатина” , в който „унищожават” стотици тонове домати в продължение на седмица. Не сте прави, на първо място е Китай с около 50милиона тона производство, през 2011година.

Доматите са растения от семейство: Картофови, род: Кучешко грозде, вид: (Solanum Lycopersicum) или на нашенски, просто „домат”. Много годишно растение, отглеждано като едногодишно в България. Предпочита топлина и влага, но не прекалено. Или да говорим с мерни единици – желана температурамежду 18 до 28 градуса целзий. При температура по ниска от 12 градуса – растението спира да образува цветове и плодове. При по висока температура от 35 градуса се спира растежа и плодовете започват да гният. Но дори тези цифри зависят от сорта.

Да вървим нататък – Сортове домати, всеки кой от кой по различен, по цветове, форми, големина и вкус, хиляди. За това ще ви напиша само някои, които сметнах за по важни. Но нека първо спомена някои от често срещаните сортове в България – Идеал, Руен, Опал, Жаклин, Миляна, Марица, Дорина, Биволско сърц.

Биволско сърце гигант, Розово сърце и Уес

  • тип биволско сърце – сърцевидни по форма. „Уес” са без зелен пръстен, червени на цвят и достигащи големина до 400грама. „Розово сърце” – нов български сорт –  розов, достига до 550-600грама. „Биволско сърце гигант” – достига до над 1кг. тегло, също розов на цвят. Трите сорта са месести, с малко семки, с отличен вкус.

Дядо Стьопа и Сан Марцано

  • два сорта, близки по форма на пипер, големина на плода до 15см и тегло до 200грама. „Дядо Стьопа” е по месест и сладък на вкус, докато „Сан Марцано”  е по воден, със сладко кисел вкус. Подходящи сортове за сушене, както нарязани по дължина, така и на равни кръгчета. Тези сортове не обичат жегите.

Томатито де Джалапа и Севастопол

  • тип чери домати – силно устойчиви сортове. „Джалапа” е полу – див сорт, може би и заради, което е имунизиран от картофената мана. Плодовете му достигат до около 15грама, цвят червен с много семки. „Севастопол” – плодове до 12 на клонче, червени на цвят, плодът достига до около 30грама.

Сиукс, Ямал

  • два устойчиви сорта – в двете крайности, топло и студено, но малки по големина. „Сиукс” – устойчив на горещина и суша, цвят червен, достига до 150-180грама – изключително полезни, намаляват риска от рак на стомаха, дробовете и простата поради голямото си съдържание на ликопен. „Ямал” – един от най – ранните сортове, растението достига до височина, а плодът до тегло около 100-120грама, ражда домати през началото на юни. Подобни сортове – Сибир и Аляска – с кратък срок на растеж и даване на плод, за по ниски от нормалните температури, но с по – малка големина от „Ямал”.

Всеки желан от вас сорт, информация и семена за него може да намерите и закупите в интернет пространството.

Да продължим към разсада – отново да отбележа – в зависимост от сорта, определяме времето на засаждане. Нужни неща освен семената са компост/пръст – най често смесена с перлит, за да премахва излишната влага. Нуждаем се и от съдове, в които да засадим разсада – ако нямате кофички от кисело мляко, пластмасови чашки от 0,2 литра, може да намерите във всеки един магазин за цветя – форми за разсад, но може да ни свърши работа и всеки един съд, с който разполагаме. Посипвате пръста във формите за разсад/чашките/кофичките, след което на дълбочина 1-2 см поставяте доматеното семе – 1-2 семки, покривате с пръст/компост и поливате. При температура над 10 градуса, семената започват да покълват.

Лично ви препоръчвам, след като останете доволни от определен вид домати, оставете част от продукцията за семена за следващата година и опитайте, ако дадат същите или близки до тези резултати, то може да си заделяте всяка година за семе.

Местата, на които ще пресадите разсада трябва да бъдат сменяни през няколко години, за да се избегне появата на различни видове болести и вредители. Също така е важно предходната година какво е било посадено – не е добре да се сади на място, на което са виреели пипер, патладжан или картофи, поради близкия им характер и заболявания. Хубаво за домата е да се сади на място, където е виреело царевица и люцерна. Запомнете – доматите не обичат сенките, високата и ниската температура, високата влага във въздуха, и ниската влага в почвата.

Но преди да засадим разсада, трябва да подготвим почвата, като есента се оре мястото(ако ползвате традиционните методи), след което да се покрива със слой животинска тор(за предпочитане прясна, или полу- разложена) След, което на пролетта преди засяването на разсада се оре(плитка оран) или обръщане с бел, правим бразди на 60-80см разстояние една от друга, а дълбочината им трябва да бъде около 25-30см. Да преминем и към засаждането на разсада –правим дупки на дълбочина  15-20см всяка дупка на разстояние между 25-40см една от друга. Дупките се правят от едната страна на браздата – 2-3 пръста под върха й.  ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО е да навлажним корените добре, за да може да ги извадим от пръста и да предотвратим късането им, преди да бъдат посадени. В земята освен корена влиза и 7-8см от стеблото на растението, което в последствие ще образува още корени. С пособието, с което сте направили дупката, го забивате отново и правите повторна дупка, с избутване на пособието към първата дупка, запълвате разсада с пръст. След, което поливате във ново – направената дупка. Какво трябва да знаем за отглеждането на домата от тук нататък:
– да следим периодично, кога растението има нужда от вода
– при достигане на височина 35-40см, трябва да помогнем на растението, като сложим колове(нека не забравяме, че има и домати, които са безколови), за които да го превържемВАЖНО – за връзването на домата към кола използваме сазал, представете си, че сте написали осмица с въженцето – в единия отвор влиза домата в другия влиза кола, връзването – затварянето на „осмицата” да става на кола, а не на растението, за да не го нараним!!! (за колове може да използвате всякакви материали – най често срещани са дървените – тип „бобенка”, може да използвате метални, пластмасови, може дори да използвате въже, ако има за какво да захванете въжето, за да играе роля на кол – на който домата да се обляга)
– да се почиства от колтуци или пичове(в зависимост, от кой край на България сте) , но какво всъщност е пичът – по нашия край – старозагорско, се знае като мъжкото на домата – израстък, който, ако бъде оставен ще произведе също домати – малки и нямащи нищо общо със сорта който гледате. Също така, пичът изтощава растението, като взима част от жизнените му сили.
И като споменах за взимане на жизнени сили се сетих, че трябва да ви спомена и чистенето на листата – чистенето на най – долните листа на растението, което трябва да започне – месец (зависи от сотра) след посаждането на разсада в земята.
– да проверяваме за вредители и заболявания по нашето доматче.

Когато се разболеем, отиваме на доктор, но когато заболеят растенията ни, ние се отзоваваме, слагаме медицинската престилка и започваме с лечението. При отглеждане на домати по често срещани болести и вредители, с които може да се сблъскаме са – картофена мана, антракноза, алтернария, сиво гниене, кореново гниене, върхово гниене, листни въшки, белокрилки, колорадски бръмбари, цикада

Как може да се справим с всички тези създания и болести, решили да наранят нашия домат и да живеят на гърба му?!  По два начина, като изключвам пръскането с пестициди:
С „бабинирецепти – пръскане с домашно приготвени разтвори от растения и билки(искам да отбележа, че не с всяко заболяване може да се справим с такъв вид лекарство) Другото природно решение си е цяла наука – Алелопатия!

                Алелопатия – за тези, които за пръв път срещат тази думи – това е науката за съжителството между едни видове растения с други видове, които взаимно си помагат. Нека кажем и кои са приятелите на доматабосилек, риган, морков, магданоз, рукола, копър, царевица, пипер(чушки)

Посадихме, отгледахме…мисля, че е време да ги консервираме, как мислите?!

Консервиране на домати в буркани

  • Първо обираме доматите : ) след което ги заливаме с вряла вода, за да се попарят и да могат по – лесно да се обелят(освен това кой обича люспи от домат в супата си). Белим ги и ги режем по наш избор – в зависимост за какво ще ги ползваме – дали на по големи или по малки парчета. Слагаме сол на вкус. Затваряме бурканите и ги варим. При завиране на водата ги оставяме 10мин., след което ги вадим. По такъв начин приготвени – нашите домати в буркани може да се съхранят2-3, та дори и повече години без да се развалят.

Доматен сок

  • в бутилки без варене. Режем доматите на парчета подходящи да се поберат в машината за мелене на домати – при тези мелачки за домати – сокът се отделя на едно място, на друго се отделя люспата и семките. След като смелим доматите, изсипваме сока в шишета, добавяме сол на вкус. Във всяко шише добавяме по един смлян аспирин. Добавяме и един пръст олио – в шишето, което ще рече – когато сипваме олио в бутилката, то над доматения сок да има количество олио – един пръст. След което слагаме капачката – и готово. При този вид консервиране, без варене(за консервант играе роля аспирина) сокът може да издържи около една година.

Сушени домати

  • и няколко начина за тяхното приготвяне. Споменах по – горe няколко сорта, подходящи за сушене, но ако питате мен, всеки сорт, който не е месест подлежи да бъде изсушен и да бъде накиснат във зехтинче с босилече…мммммм. Та, хайде вече да изсушим някой друг домат.

Метод едно – сушене на слънце. Ако живеете на село, или в някой по тих град, без голямо движение, то несъмнено това е вашият начин – най естественият – поставяте нарязаните домати върху рамки с тензух или пластмасова мрежа и ги оставяте на пряка слънчева светлина – в зависимост от слънцето, процесът може да трае от седмица до един месец.

Метод две – за всички останали, които живеят в прашните големи градове, с огромно движение – вашето слънце за домата, се явява вашата фурна – слабо загрята – не повече от 80 градуса – поставят се в нея нарязаните домати, със срязаната част нагоре, при което може да сложите различни подправки на вкус – процесът продължава от 4 часа до 12 часа, като всичко зависи от сорта на домата.
Трайността на сушените домати не е голяма, но при подходяща среда с ниско ниво на влажност, може да изкарат и до половин година, а съхранявани след изсушаване във фризер може и повече.

Може би трябва да спомена и някоя рецепта със зелени домати –
Туршия от запечени зелени домати.

Какво ви е нужно – 3кг зелени домати – как без тях. Три глави чесън, магданоз. Но трябва да приготвим и марината, за която имате нужда от  1 чаена чаша оцет, 1ч. ч. захар, половин ч.ч. олио и 4 супени лъжици сол. За приготвянето й се смесва всичко и се разбърква, за да се разтворят солта и захарта. Мммм след това трябва да запечем/опукаме доматите – както печем чушки – на ламарина, на чушкопек…или друг познат на някои от вас начин. Опукваме и режем доматите на четири, поставяме ги в съд с вече обелените (но цели)скилидки чесън и ситно нарязания магданоз. Със заврялата марината се залива всичко и се оставя така да престои(да отиде на нивата) цели 12 часа. След, което изсипваме всичко в буркани, затваряме и варим 5 мин. , за стерилизация. Готово. Ето, почетохме и нашите предци – зелен домат. Аз лично предпочитам повече червения за това …

…да се върнем и към нашата шопска салата. По различните краища на България, Сърбия, Македония се приготвя по различни начини, но почти винаги е придружена с аперитив – ракия!
Наздраве!