откъс от закон за собствеността

Част от закона за собствеността – придобиване на собственост

Чл. 77. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Чл. 79. Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Чл. 81. С изгубването на владението в продължение на повече от шест месеца давността се прекъсва.
Чл. 82. Владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.
Чл. 83. Който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.
Чл. 84. Относно придобивната давност, освен горните правила, се прилагат съответно и чл.113, 115, 116, 117 и 120 от Закона за задълженията и договорите.
Чл. 99. Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него.
Чл. 100. Отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър.
Заявлението за отказ от правото на собственост по ал. 1 може да се оттегли до вписването на отказа в имотния регистър.

Закона за задълженията и договорите.
Чл. 113. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават
установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.
Чл. 115. Давност не тече:
а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните
настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството;
в) между съпрузи;
г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на съда
е под управление, срещу управителя, докато трае управлението;
д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните управители,
докато последните са на служба;
е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица
за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител, и 6
месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на недееспособността;
ж) докато трае съдебният процес относно вземането.
Ако давностният срок изтича по време, когато кредиторът или длъжникът са
военно мобилизирани, искът може да бъде предявен до изтичане на 6 месеца от
демобилизирането им.
Чл. 116. Давността се прекъсва:
а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Чл. 117. От прекъсването на давността почва да тече нова давност. Ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Чл. 120. Давността не се прилага
служебно.